MacTeP SEO Blog

Повече не искам и да чувам през живота си думата тапети. След като миналата година си направих ремонт на банята, ми се отвори работа и по новата кухня (за нея друг път, че още пипам). Покрай ремонта в кухнята ми беше останал два цвята латекс и малко материал за шпакловка, та се реших да ударя една бърза боя в коридора, че хич не мога да го гледам.

Коридора, обаче както всичко останало не е пипан от над 20 години и на някои места тапетите бяха мухлясали и изгнили. Като капак зад тапетите е някакъв противен хоросан, които се рони ужасно гадно. Върху него обаче, преди 35-45 години някой гений е мацал с блажна боя и сега положението е трагично. Общо взето нещата бяха яко мазало и ако трябваше да се боядисва щеше да се наложи абсолютно целия коридор да се шпаклова.


Понеже не бях съвсем подготвен за по-продължителен ремонт из коридора, реших че най-лесното решение идва лепенето на тапети. Запълних траповете (дупки е меко казано) по стените и звъннах един телефон на майка ми да удари едно рамо. Боядисахме тавана с латекс и отидохме да избираме тапети. В ценовия клас, които гледах не можах да харесам почти нищо, но в крайна сметка се спряхме на едни светли тапети и ги взехме.

Прибрахме се и ударихме още една ръка бял латекс по тавана. До тук добре, но ада тепърва предстоеше. Лепенето на тапети се оказа доста по-кофти занимавка отколкото си го представях. Мерене, мацане с лепило, внимаване да не се скъса тапета, нагласяне, псуване от моя страна и много внимаване и много псуване по вътрешните ъгли. Споменах ли че коридора ми има над 30 квадрата стени (без тавана) и цели 8 вътрешни ръба?

Изминалата Събота случайно ми се получи нещо като ден за социализация. И онлайн и офлайн, целия ден може да се каже, че го прекарах комуникирайки си разни интересни хорица. Който ме познава, знае че ако срещу мен стоят интересни и готини хора, рядко млъквам. Не знам дали това е плюс или минус... някои хора се дразнят, други не им пречи.

Като цяло деня ми започна със среща още от обяд, както се и излюпих. От предния ден се бях разбрал с един приятел да мине през къщи да пием по едно кафенце. Не се бяхме виждали над 6 месеца и добре си поговорихме, за жалост той трябваше да бяга на работа.


След като аверчето си замина, не знайно защо се зарових дълбоко из дебрите на Facebook. Там не щеш ли попаднах на някаква снимка на стария ми клас. Тези хора сме учили рисуване от 1-ви до 5-ти клас заедно. След това пак им се натресох за да си доучва края на 7-ми клас. Това може би бяха хората, с които ми е било най-приятно да уча. С някой от тях поддържаме контакт от години, с други се надявам да се видим скоро, а Иво дори е човека виновен за дизайна на facebook белота.

Много приятно ми беше да видя снимки и да разгледам профили на хорица, които не съм виждал от сигурно едно 10 години. Някои вече са семейни с дечица, други пък вече не са в смотаната ни държавица. Някак си се радвам и ме гони някаква странна носталгия. Така се бях унесъл, че не усетих кога са минали 2 часа.

Докато си гледах снимки се усетих, че съм организирал среща на бургаска група от SEO форума. Започнах да се оправям, когато друго другарче ми звънна да ходим да пием кафе. Погледнах нервно часовник и реших, че 1 час ще ми стигне. Оправих се набързо, докато дойдем приятеля, които чаках. Видяхме се и с него набързо и ме хвърли до кръчмето където бяхме се разбрали да пием бира с групата от форума.

Форум свещичката беше доста слаба от към желаещи да дойдат още докато я организирах, но взе пак се събрахме цели трима, от четирима, които бяхме се разбрали. Това са си 75% посещаемост, софийската група, не може да се похвали с такива висок процент на посещаемост. За справка може да видите един стар пост за една форум среща в София, където с nbsp, чупихме разни рекорди. И само за да им покажем, че ние в Бургас сме си сила, следващия път ще се съберем повече хора. Помнете ми думите.

Самото събитие мина весело и забавно. Обсъдихме половината български интернет и изпихме прилично количество алкохолни напитки и не чак толкова много безалкохолни. Смело мога да заявя, че ще се погрижа пак да повторим събитието. На мен лично ми допадна, в Бургас е доста трудно човек да намери, някой с интересни в сферата на уеб бизнеса. Радвам се че най-сетне се запознах с traki и Марто, които излязоха много готини пичове.

След 5 позвънявания, един изпратен един мейл и един месец чакане и мъки, най-сетне от Унакс ми оправиха пощата. Вече като нормален човек мога да изпращам и получавам електрона поща.

Проблема беше доста елементарен, аз имам поща, която си я хоствам на външен сървър. От лаптопа в къщи получавам писма без никакви проблеми, но не мога да изпращам. Най-вероятно от Унакс за забранили портовете използвани от мейл клиентите, защото потребителите яко хващат вируси . Така за да не си товари мрежата доставчика блокира портовете.


Да обаче аз исках освен да мога да чета, да мога и да изпращам. За разлика от съпорта по време на последните ми проблеми с хостинга обаче, девойките от Унакс не бяха много много в час с това какво все пак искам и ме препращаха насам натам. Иначе признавам им го, поне се правеха на отзивчиви и загрижени.

Като цяло не бих се изнервил и мрънкал ако просто ми бяха казали примерно: "ще ни отнеме време" или дори "не предлагаме такава възможност". Обаче нееее, от там 5 (словом: пет) пъти ми отговаряха: "Да, до 1 час ще е готово". Познайте дали след час имаше промяна...

След като за последните 2 години пак смених няколко доставчика, май трябва да пренапиша впечатленията си по темата за интернет доставчиците в Бургас . Похвалите за жалост са почти минимални.

Следващите няколко реда са част от чат лог между мен и Hammer . Простотията надделя над нас и може да видите какви неща се получават... Много сме модерни и ние ;)

[20:12:43] Hammer: batko pyk shte si sipe da si piine vince
[20:12:47] Hammer: da se napie ot myka :)
[20:14:26] MacTeP: що от мъка ?
[20:14:32] Hammer: de da znam
[20:14:35] Hammer: taka po modierno :)
[20:14:42] MacTeP: напий се заради мен
[20:14:48] MacTeP: да е хомо мъка
[20:14:52] Hammer: est :)
[20:14:56] MacTeP: така е още по-модерно
[20:14:59] Hammer: taka oshte po vyrvejen shte sym :D
[20:15:08] MacTeP: дам ;)
[20:15:19] Hammer: eii huu che si mi ti :)

Хайде да се похваля, преди малко видях, че съм един от спечелилите в играта на NovaVizia.com с най-точни прогнози за фирмените блогове 2009. Оказа се че аз и Свилен Попов сме познали кой блог ще е на първо и второ място, а на трето сме посочили блога, който се класира четвърти. Звучи малко объркано, ама важното е че пичелими :) После само пак някой да ми твърди, че не ги разбирам нещата.


Наградата е ревю на стойност 100 лева, което ще бъде публикувано в NovaVizia.com. Ако не ме домързи тази вечер ще им пиша един мейл за да видим как ще измислим ревюто. Понеже мен ще ми трябва ревю за един проект, ама след празниците. Дано да се съгласят и да няма проблеми, че иначе ще трябва да мъдря, за кой проект да се прави ревю.

Като цяло се радвам, че съм познал с много голяма точност кои блогове харесват хората. Надявам се само заради ипотпал миналото ми да не започнат някакви спекулации, че видиш ли сме нагласили резултатите. Аз вече всичко очаквам...